Слухова загуба: общо понятие за намалено или липсващо възприятие на звуци. Има степени – лека, средна, тежка, дълбока.

Глухота: състояние, при което човек възприема звука частично или изцяло визуално. Не е болест, не е когнитивен дефицит.

Дете със слухова загуба: неутрален термин за дете, което чува по-различно или по-малко от стандартното.

Глухо дете: дете, което възприема звука предимно визуално и има нужда от визуален език (БЖЕ). Терминът е естествен и не е негативен.

Слабочуващо дете: дете, което възприема частично звук, но може да се нуждае от апарати, жестов език или комбинация.

Кондуктивна загуба: проблем в проводния механизъм на ухото (външно/средно ухо).

Сензоневрална загуба: загуба, свързана с увреждане на вътрешното ухо/слуховия нерв.

Смесена загуба: комбинация от кондуктивна и сензоневрална.

Едностранна загуба: слухова загуба само в едното ухо.

Двустранна загуба: слухова загуба и в двете уши.

Новородилен скрининг: тест за слух, извършван непосредствено след раждането.

Аудиограма: графично представяне на слуховия праг на детето.

ABR / BERA: обективен тест, който измерва реакциите на слуховия нерв към звук.

OAE: тест за функцията на вътрешното ухо (космени клетки).

Слухови апарати (СА): устройства, които усилват звука.

Кохлеарен имплант (КИ): електронна система, която стимулира слуховия нерв чрез електрически импулси. Технология, не лечение.

Активация на КИ: първото включване на импланта след операцията.

Настройка (mapping): периодично персонализиране на импланта според реакциите на детето.

FM система / микрофон: устройство за подобряване на звука в шумна среда (училище).

Рехабилитация на слуха: процес, при който детето учи да разпознава звук.

AVT (Auditory-Verbal Therapy): слухово-вербална терапия, фокусирана върху слухово-речево развитие.

Български жестов език (БЖЕ): естествен визуално-пространствен език на глухата общност. Има своя граматика, синтаксис, фонология.

Жест: езиков знак, състоящ се от параметри: форма на ръката, движение, място, ориентация, немануални маркери (лице, тяло).

Бимодален език: едновременно използване на жестов + говорим език.

Билингвалност: владеене на два езика – БЖЕ и български говорим език.

Фонологични параметри на жестовете

• място
• движение
• форма на ръката
• ориентация
• немануални елементи

Визуална комуникация: общуване чрез поглед, движения, изражение, жестове.

Езиков достъп: достъпен, пълен език — визуален или слухов.

Езикова депривация: липса на пълен езиков достъп в критичните ранни години → води до сериозни когнитивни последици.

Ранна интервенция: подкрепа за развитие от 0 до 3 г., която включва езиков достъп, игра и общуване.

Придобит език: език, научен в по-късна възраст.

Майчин език: езикът, който детето усвоява естествено и свободно.

Закон за българския жестов език (ЗБЖЕ): закон, признаващ БЖЕ като естествен език. Гарантира право на обучение, превод и достъп.

ТЕЛК: медико-социална експертиза, определяща степен на увреждане за достъп до социална подкрепа.

Индивидуална оценка на потребностите: документ, определящ нуждите от подкрепящи услуги.

Приобщаване: активно участие на детето във всички аспекти на училищната и обществена среда.

Дискриминация: неравно третиране поради увреждане. Законът я забранява.

Емоционална регулация: способност за изразяване и управление на емоциите.

Социално-емоционално развитие: умения за взаимодействие, игра, приятелства, сътрудничество.

Символна игра: игра „на ужким“, важна за езика и мисленето.

Привързаност: емоционалната връзка с родителя.

Поведенчески затруднения: плач, агресия, паника – често резултат от липса на езиков достъп.

Визуални рутини: повтарящи се ежедневни жестове/сигнали.

Двуканална комуникация: жест + звук едновременно.

Функционална комуникация: жест/дума с конкретна цел (“още”, “ядене”).

Тактилна комуникация: комуникация чрез допир (за деца с допълнителни увреждания).

Имитация: основен механизъм за учене в ранна възраст.

Глуха общност: езикова и културна група, която използва БЖЕ.

Deaf culture (Глуха култура): култура, основана на БЖЕ, визуално общуване, общностни ценности.

Deaf identity (Глуха идентичност): позитивна самоидентификация като глух човек.

CODA: Child of Deaf Adults – чуващо дете на глухи родители.

Модел „Достъп до език“: модел, според който детето има нужда от език (не само звук).

Субтитри: текстово представяне на звук/говор.

Видеоразговор (VRS/VRI): Визуална комуникация чрез видео.

Достъпност: възможността детето да използва/разбира услуги, пространство, съдържание.

Инклузия: пълно включване, участие и равни права.

Асистивни технологии: технологии, подпомагащи достъпа — СА, КИ, FM системи, приложения.