Закон за БЖЕ

Национално законодателство

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК

На 21 януари 2021 г., за първи път в България, беше приет Закон за българския жестов език (ЗБЖЕ), който влезе в сила на 6 февруари същата година. Този закон урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен и самостоятелен език, и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез български жестов език (БЖЕ).

БЖЕ е вече напълно равнопоставен на говоримия словесен език и затова всички публични институции трябва да предоставят услугите си и на двата езика в срок до 31 декември 2022 г.. По този начин държавните органи (на централно и общинско ниво) се задължават да осигурят условия, позволяващи предоставянето на административни услуги на глухи и сляпо-глухи лица, както и достъпност.

Някои от основните цели на ЗБЖЕ са:

  • осигуряване на превод от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица;
  • обучение на специалисти в използването на БЖЕ;
  • осигуряване на комуникация с помощта на БЖЕ чрез съвременните информационни технологии.

Законът не само ще подобри живота на глухите хора, но и отваря нови възможности за повишаване на тяхната социално-икономическа активност и реализирането им наравно с останалите граждани.

ПРИЕТИ ПОПРАВКИ В ЗБЖЕ

На 24 януари 2023 г., беше направена поредна голяма крачка към утвърждаването, развитието, разпространението и съхраняването на българския жестов език с приемането на допълнителни поправки в Закона.

Кое наложи тези поправки?

  • През есента на 2021 г. стартира първата магистърска програма “Жестовият език в образованието” в Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Тя е насочена по-скоро към педагогически специалисти, които, обаче, може да не владеят достатъчно добре жестов език и от това произтичат редица предизвикателства.
  • Магистърската програма не предоставя така нужната квалификация за филолози и преводачи в областта на българския жестов език. Не може да се изучава език директно в магистърска програма, ако той не се развива пълноценно в съответното филологическо направление още на ниво бакалавър.
  • Българският жестов език не се развива като пълноценен и самостоятелен език.
  • Заплащането на преводачите от и на български жестов език е изключително ниско.

Ние, глухите хора, сме наясно, че от една страна глухите педагози са изключително малко поради липсата на възможности за образование на жестов език, а от друга – единици са и чуващите педагози, които отлично владеят български жестов език.

Поради тази причина, когато Министерство на труда и социалната политика (МТСП) внесе своите предложения за поправки в ЗБЖЕ, ние организирахме поредица от срещи с народни представители, Министерство на образованието и науката (МОН) и МТСП, за да покажем нуждата от поправки в Закона, така че да се реализира въвеждането на бакалавърска програма “Български жестов език”. Именно това е правната рамка, която ще позволи да стартира такава програма и вярваме, че до края на настоящото десетилетие ще имаме работеща, утвърдена и силна бакалавърска специалност. Без нея, вероятно никога няма да видим глухите хора в България да общуват свободно на техния език и да бъдат част от чуващия свят не от съжаление, а по право.

С приемането на нужните поправки в ЗБЖЕ, жестовият език получи уважение и признание, което ще постави основите на истинско образование, приобщаване и пряко участие на глухите хора в академичните процеси свързани с техния език и култура. Обществото трябва да приеме, че истинската подкрепа за глухите е тази, която позволява те да споделят, водят, разказват и предлагат решения свързани с жестовия език. В момента тяхното развитие е силно доминирано от чуващата култура, което води до изоставане, изключване, аудизъм, потискане и дискриминиране. И точно в това е предизвикателството – обществото да разбере колко е важно глухите хора да бъдат възприемани като пълноценна социо-лингвистична група със свой език, който да стои редом до други езици и филологии. По този начин академичната и глухата общност, заедно с МОН, ще работят за създаването на така нужната бакалавърска програма, за да има специалисти по български жестов език в областите на лингвистиката, превод и езиковото обучение.

Другият голям успех е, че след сигнал на глухата общност за недостойното заплащане в максимален размер от 10 лв/час за преводаческа услуга от и на български жестов език, беше договорено тази сума да бъде 5% от размера на минималната работна заплата за страната. Това означава, че при настоящия размер на минимална заплата от 780 лв за страната, часовата ставка за труда на преводачите от и на жестов език става 39 лв/час, което ще повиши мотивацията сред настоящи и бъдещи преводачи от и на български жестов език.

Сърдечно благодарим за активния диалог на: г-жа Грета Ганчева, Директор дирекция “Приобщаващо образование” към МОН, д-р Бояна Алексов, Главен експерт в дирекция “Приобщаващо образование” към МОН, г-жа Мария Гайдарова, Заместник министър на образованието, г-жа Надя Клисурска, Заместник министър на труда и социалната политика, на експертите в двете министерства, на всички народни представители, които са членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика.

Благодарим също на г-н Георги Гьоков, г-жа Деница Сачева, г-жа Илина Мутафчиева и на вносителите на предложението за промени в Закона – г-н Искрен Арабаджиев и г-н Мирослав Иванов.

Благодарим и на народните представители от 48-мо Народно събрание на Република България, че гласувахте единодушно в подкрепа на поправките в ЗБЖЕ!

По смисъла на ЗБЖЕ, се сформира Съвет за българския жестов език, който съдейства на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и други институции на национално ниво за ефективното прилагане на Закона.

Съветът следва принципите на вече установените международни практики, че институции, глуха и академична общност работят заедно за въвеждането на национални стандарти за съхраняването и развитието на българския жестов език.

Представители на нашия екип в лицето на Силвия Чапкънова, Дочка Велева, Александър Иванов и Ашод Дерандонян, са част от този Съвет.

Във връзка с прилагането на ЗБЖЕ на местно ниво, представители на нашия екип в лицето на Александър Иванов и Ашод Дерандонян, участват в Консултативен съвет към Столична община (СО) по всички въпроси, касаещи административното обслужване на глухи и сляпо-глухи лица.

ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Законът за радиото и телевизията (Чл. 8а) е важен за глухата общност тъй като доставчиците на медийни услуги трябва да гарантират, че съдържанието в техните услуги постепенно става достъпно за глухите хора. Средствата за постигане на достъпност на съдържанието на аудио-визуални медийни услуги включват превод на български жестов език и субтитри за глухи.

Обществените доставчици на медийни услуги създават и предоставят за разпространение новинарски и актуално-публицистични телевизионни предавания в съответствие с технологичното развитие и икономическите възможности на доставчиците по начин, че да бъдат достъпни за глухите хора. Плановете за действие на обществените доставчици имат за цел и субтитриране на всички телевизионни предавания с езиково съдържание като новини, актуално-публицистични предавания, филми, сериали и други, като постепенно се обхванат и съответните нелинейни услуги по заявка.

ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ

Законът за филмовата индустрия (Чл. 41) е важен за глухата общност тъй като при разпространението на чуждестранни и български филми е задължително те да имат субтитри на български език за глухите хора.